Историята на виното и винопроизводството е толкова стара, колкото е и самата цивилизация. Разказите изобилстват за това, как за първи път е открита тази възхитителна напитка. Един от тях разказва за митичен персийски цар наричан Jamsheed. В неговия двор, гроздето е било съхранявано в делви за консумация извън сезона. Една делва е била изхвърлена, защото сока бе загубил своята сладост и бил считан за отровен. А една от жените от царския харем е страдала от остро главоболие и се опитала да отнеме живота си с така наречената отрова. Тя заспала и след като се събудила, главоболието било изчезнало а тя се чувствала освежена. Разказала на всеки, какво бе сторила и за чудотворния лек, и веднага след това "голямо количество вино бе направено и Jamsheed и неговия двор пиха от новата напитка". И това е по-накратко. Някой, някъде в Мала Азия, вероятно в територията на съвременната Анадола или Грузия, са съхранявали грозде в големи съдове, гроздето се притискало от собственото си тегло. Полученият сок започвал да ферментира и така открили непозната напитка, която доставила удоволствие на несметен брой хора. Големите цивилизации на Древна Гърция и Рим са проследили назад във времето праисторията на виното, с подобни легенди за неговото откритие. Древен Египет ни е оставил до днес винени листи и стенна живопис; наистина те дори са записвали върху делвите реколтата, лозето и винопроизводителя. Вавилонците въвели закони, които да регулират функционирането на пазарите за вино.
Първата важна стъпка е било култивирането на лозата.
Археолозите са в състояние да кажат дали гроздовите семки намерени на мястото на древни селища са от диви или култивирани лози. Най-ранните гроздови семки от култивирана лоза били датирани от около 7000 години и са били открити в Кавказ в източния край на Черно море, там където сега е Анадолската част от Турция и Грузия, в район, подходящ за отглеждането на гроздето.
Важна роля в повсеместното разпространение на винопроизводството по света е изиграло това, че древните гърци, а по-късно римляните са възприели правенето на вино като важна част от живота си, докато в други части на света, където е имало основно диви лози, като Персия, Индия и Китай, виното не е оставило трайна следа.
В Елинския свят, Дионис е важна фигура, тъй както Бакхус за римляните. Дионис е казал, да пренесат лозата до Гърция от Мала Азия, и гърците пренесли вино през Адриатика. На свой ред, римляните разпространили лозарството цяла Европа, като например във Франция, Англия, Германия и на Иберийския полуостров. С разпространението на римската Империя, култа към Бакхус също се разпространявал. Римляните са се славили като най-добрите лозари в Южна Италия, които произвеждат вина като Caecuban, Massic и Falernum, които са били оценени високо в древността. Най-големият център на търговията с вино било пристанището на Древен Рим Помпей, където един търговец на виното е бил достатъчно богат, за да изгради цял амфитеатър.

Продължава ...

Исторически сведения за произхода и развитието на пивото по света и в България

В исторически план създаването на пивото е резултат от културното издигане на човека в древността. То не е създадено от един човек или от един народ в определено време или място. Хората, желаейки да задоволят своите житейски нужди, са започнали да си приготвя от естествени природни продукти такива питиета за утоляване на жаждата си, които се отличавали с по-добри вкусови особености и са упражнявали насладително и главозамайващо въздействие върху тях.
Създаването на пивото в древността е едно постижение на онези древни народи, които първи са се издигнали на високо културно ниво. От тях има запазени документи за културното им развитие, в които действително се споменава и пивото. Такива културни народи в древността са били шумерите, вавилонците и египтяните.
По въпроса за времето и мястото на създаването на пивото съществуват различни и сравнително противоречиви схващания. Някои автори считат, че пивоварството е възникнало 7000 години преди новата ера в древна Месопотамия (сегашните територии между реките Тигър и Ефрат в Ирак). Отделни изследователи застъпват становището, че вавилонците първи са произвеждали пиво още преди 5000 години преди новата ера. Други учени застъпват схващането, че вавилонците са започнали да приготвят пиво преди 4000 години преди новата ера, а има и такива учени, които смятат, че шумерите първи са приготвяли пиво, наречено от тях сикару. Умението да се прави пиво по-късно е предадено на вавилонците, а от тях - на египтяните. Това схващане се очертава като най-достоверното.
С историята на шумерите е свързан един от най-старите документи за културното развитие на човечеството в древността. Той представлява два релефа върху камък от около 3500-4000 г. преди новата ера. Нарича се “Монумент Блау” и се съхраняват в Лондонския музей. На него са изобразени хора, които пречистват зърнени храни за приготвяне на пиво, предназначено за жертвоприношение на богинята, закрилница на земеделието и плодородието.
Хлябът и пивото са били основна храна на човека при шумерите. Затова те са се давали като дажба на хората заедно с възнаграждението за положения от тях труд. След покоряването на шумерите от вавилонците, последните са приели от тях изкуството да приготвят пиво. Вавилонската поговорка „Пивото е течен хляб" вероятно изразява обстоятелството, че вавилонците са го приготвяли от хляб. Пивото се е произвеждало като насъщния хляб. Препечено на нагорещени камъни тесто от пшеница и ечемик се е смесвало с вода и чрез спонтанна ферментация се е получавало алкохолно питие, водещо до еуфория. Впоследствие за аромат и вкус започнали да прибавят треви. Най-новите съвременни изследвания показват, че вавилонците са познавали и употребявали хмел при приготвянето на пивото.
Интересно е развитието и на малцовото производство. Зърнената суровина е била оставяна да се намокри от дъжда. Тя е пониквала и след това са я изсушавали на слънце. По-късно древните народи са започнали да си приготвят пивото само от ечемичен малц.

Продължава ...