Click on the slide!
Винени сортове грозде

Преглед на основните винени сортове грозде отглеждани по света и в България

Още...
Click on the slide!
Пиво

Beer

Незаменимото удоволствие от свежестта на пенливата напитка

Още...
Click on the slide!
Вино

Виното - елексирът дар от боговете

Още...
Click on the slide!
Основни суровини и материали

Хмелът като основна и незаменима суровина при производството на пиво

Още...
Click on the slide!
Технология на безалкохолните напитки

Част от технологичните основи при производството на безалкохолни напитки

Още...
Click on the slide!
Основни суровини и материали

Водата - незаменима и безценна, тя е основна суровина при всички напитки

Още...
Click on the slide!
Технология на червените вина

Технологични основи и особености при производство на червени вина

Още...
Click on the slide!
Дегустация

Дегустацията като един точен израз на всички зрителни, ароматни и вкусови впечатления

Още...
Click on the slide!
Основни суровини и материали

Преглед на основните суровини и материали използвани при производството на различни напитки

Още...
Click on the slide!
Технология на пивото

Технологични основи и особености при производството на пиво

Още...
Click on the slide!
Технология на белите вина

Технологични основи и особености при производството на бели вина

Още...
Click on the slide!
Безалкохолни напитки

Безалкохолните напитки - свежест и жадувано разнообразие

Още...
Click on the slide!
Технология на белите вина

Технологични основи и особености при производството на бели вина

Още...
Click on the slide!
Вино

Виното - характеристика, особености и технологии за производство

Още...
Frontpage Slideshow (version 2.0.0) - Copyright © 2006-2008 by JoomlaWorks
Сряда, Септември 08, 2010

Основни суровини и материали

rawmaterials-1-sПроизводството на различните видове алкохолни и безалкохолни напитки неминуемо е свързано с използването на редица основни суровини и материали.

Обикновено тези от тях, без които е невъзможно получаването на дадена напитка и които влизат в състава на конкретния продукт се наричат основни суровини. Те могат да бъдат от различно естество, но преди всичко общото между тях е естествения им природен произход. Някои от тях могат да се използват директно, но други могат да изискват предварителна преработка с отделен технологичен цикъл преди тяхното влагане в основното производство.

Напълно възможно е прилагането и на допълнителни суровини. Нормално се счита, че те допълват свойствата на основните суровини и рядко съставляват значителен дял от общото количество на вложените суровини.

Що се отнася до материалите, при тях разнообразието от видове и предназначение е изключително голямо. Обикновено те обезпечават нормалното протичане на технологичните процеси и участват във формирането на различните типове опаковки на напитките.

Въглероден диоксид – характеристика и особености

Въглероден диоксид при напиткитеСО2 е основен компонент за газираните напитки. На него се дължи тяхната пенливост, игривост, ряз и свежест, катализира процесите на съзряване на напитката. В химично отношение СО2 е неактивен, може да реагира само при високи температури от порядъка на 240 - 250°С. Обаче във водни разтвори и в среди с киселинни свойства много реакции на СО2 протичат самопроизволно, в резултат на което може да се срещне в свободно състояние или свързан. Във водна среда е установено следното равновесие:

СО2 газ ↔ СО2 разтвор + Н2О ↔ Н2СО3 ↔ Н+ + НСО3- ↔ Н+ + СО32-

Концентрацията на Н2СО3 зависи от концентрацията на разтворения СО2 която от своя страна, се намира в пряка зависимост от равновесното налягане на СО2 и газовата фаза. Концентрацията на въглеродната киселина, както на дисоциираната, така и на недисоциираната в наситени разтвори е около 1 - 2% от общото съдържание на СО2. Въглеродната киселина, която се намира в равновесие с бикарбонатния анион, се нарича равновесна. Тя е неактивна и не влиза в химични реакции с други съставки. Свободната въглеродна киселина, която не участва в установената дисоциация, е химически активна и лесно встъпва във взаимодействие с други съставки. Тази свободна киселина се нарича още агресивна или активна.

Регистрирайте се и научете много повече по темата! Направете своята регистрация ТУК

Равновесието на отделните елементи на разтвореният във водата и напитките СО2 зависи до голяма степен от съдържащата се в тях бикарбонатна твърдост, както и от наличието на други соли.
Свободната въглеродна киселина заедно с останалите съставки на безалкохолните напитки и минералните води създава своеобразните органолептични показатели - вкус, аромат, пенливост и други на напитките.

Механизъм на разтваряне на СО2 във вода

Насищането на водата с СО2 е известно като сатурация, карбонизация или импрегнация. Характерно за този процес е, че СО2 доведен в съприкосновение с водата в затворено пространство, се разтваря в нея. Механизмът на разтваряне на газа се характеризира с факта, че СО2 дифундира през граничен газообразен и течен слой, отделящ течността от газа и се абсорбира от течността, тоест разтваря се в нея.
Процесът на дифузия - естествено разтваряне е бавен, около 5 - 6 часа.

Количеството CO2 дифундирал през граничната повърхност в течността, и неговата скорост са равно пропорционални на контактната повърхност между фазите, на разликата в концентрациите и на парциалното налягане на газа и са обратно пропорционални на температурата на течността. За интензификация на процеса е необходимо да се осигуряват най-малко две условия – голяма контактна повърхност и максимална разлика в концентрациите на газа в двете фази.

Фактори влияещи върху разтворимостта на CO2

Този масообменен процес зависи от редица фактори, част от които влияят върху количеството на CO2 а други влияят качествено за по-бързо достигане на равновесие.

Влияние на температурата

Абсорбцията на CO2 преминава през бавно протичащия процес на хидрация. Процесът е екзотермичен, т.е. протича с отделяне на, макар и малко количество топлина. За да се осъществява процесът в посока разтваряне на CO2 трябва да се отвежда топлина тоест зависимостта между температурата и разтворимостта на CO2 е обратно пропорционална. Колкото по-ниска е температурата на водата, толкова по-голямо количество газ ще се разтвори в нея.

Влияние на налягането

Повишаването на налягането води до увеличаване на налягането в газовата фаза и концентрацията в нея. Това довежда до повишаване разликата в концентрациите на CO2 в двете фази, т.е. до ускоряване на процеса. Зависимостта между разтовримостта на CO2 и налягането е право пропорционална.

Влияние на разтворените вещества

Наличието на разтворени в течността вещества води до създаване на определено осмотично налягане, което има негативно влияние върху разтворимостта на CO2. Част от разтворените вещества реагират с агресивната въглеродна киселина, което води до нежелан разход на CO2.

По принцип всякакъв вид соли пречат на насищането с CO2. Сама някои колоиди във водата могат да допринесат за повишаване на разтворимостта му, ако осигуряват адсорбция на CO2 и неговите съединения.

Влияние на наличието на други газове

Водата, както всяка течност, има определена абсорбционна способност по отношение на газове при определена температура и налягане, тоест сумата от парциалните налягания на разтворените газове е константа. Наличието на едни газове в течността намалява разтворимостта на други. Съдържанието на въздух във водата намалява разтворимостта на СО2 в нея.
Във всички съвременни технологични линии насищането на водата с СО2 се предшества от нейното деаериране.

Малц

МалцПроизводството на пиво е невъзможно без неговата основна и може би най-характерна суровина – малца. Благодарение на специфичните си свойства и в комбинация с останалите пивоварни суровини, той създава възможност за получаването на най-различни по своя характер пива.

Получаване на малц е един дълъг и сложен процес, който в последните години е силно развит и модернизиран.

Сложността на производствения цикъл произлиза от протичането на различни биологични и биохимични процеси, които вплитайки се един в друг спомагат за превръщането на изходната зърнена суровина в един коренно различен продукт.

Самият малц представлява покълнала при изкуствени условия и впоследствие изсушена зърнена суровина – ечемик, пшеница и други, като световното производство е съсредоточено главно върху ечемичния малц. От своя страна малцовете могат да бъдат разделени на няколко вида, но разликите между тях произлизат от предназначението, целта на употреба и разбира се от технологията на производство.

Всеки един от тези малцове се характеризира с определени качествени показатели, които го правят подходящ за получаването на един или друг тип бира.

Благодарение на богатството от различни типове малц става възможна и тяхната комбинация, която от своя страна допринася за оформянето на вкусовите и ароматични особености на всеки отделен асортимент пиво. Това особено силно се подчертава при пива различни от светлите, където цвета аромата и тялото на напитката се формират именно чрез комбинирането на няколко вида малц.

Описание на различните технологични процеси свързани с производството на малц може да откриете в раздел Технология на малца, както и да се запознаете с Качествените показатели на ечемичен малц.

Сурогати – немалцувани зърнени суровини

Понякога при производството на пиво е възможно използването и на немалцувани зърнени суровини или т.нар. сурогати. Обикновено това се прави с цел подобряване на качествения състав на пивната мъст или просто за снижаване себестойността на бирата.
Зърнените суровини които се употребяват с тази цел са: ечемик, пшеница, ориз, царевица (царевичен грис), а в някои страни и сорго.

Пшеница

По своя строеж пшеницата се доближава до ечемика, но основно се различават по това че при пшеницата липсват люспите, които играят важна роля при филтрацията на малцовата каша. Самото пшенично зърно е покрито само с плодова и семенна обвивка, които са плътно сраснали помежду си. Пшеницата е богата на скорбяла и белтъчни вещества, като за производството на пиво е по-подходяща пшеницата с по-ниско белтъчно съдържание. Пшеничния малц е застъпен при производството на някои специфични пшенични пива.

Царевица

Химичния състав на царевицата се различава в известна степен от този на ечемика и пшеницата. Основното различие идва във високото съдържание на мазнини в царевицата, дължащо се на големия зародиш, съдържащ 25 - 45% мазнини. Именно високото съдържание на мазнини силно понижава технологичните качества на царевицата. Това налага предварителното отстраняване на царевичния зародиш. В пивоварните царевицата се използва предимно под формата на царевичен грис с различна едрина на частиците, т.е. смляна царевица с отстранен зародиш.

Ориз

Използването на ориз при производството на бира е подчертано преди всичко в азиатските страни, но разбира се употребата му в Европа също е позната практика, и то за някои висококачествени пива. Характерно за ориза е високото му съдържание на скорбяла и ниското съдържание на белтъчини и мазнини. Благодарение на това, при майшуване се получава голямо количество екстракт с подходящ и балансиран състав, което превръща ориза в ценна съставка при производството на пиво.

Качествени показатели на ечемичен малц

Ечемичен малцКогато става въпрос за определяне на качеството на дадена суровина, в случая ечемичен малц трябва да се имат предвид редица фактори, които определят нуждата от конкретен анализ, както и методите по които те могат да се извършат. В основни линии в пивоварната лабораторна практика се работи по методиките на EBC и ASBC. Не бива да се пропускат и вътрешнофирмените процедури, които в отделни случаи могат малко или значително да се различават от общоприетите методи. Стандартизирането на лабораторните методи е изключително полезно и от гледна точка на възможността за сравняване на качествените показатели.

Тъй като в хода на производството на ечемичен малц изходната суровина – ечемик претърпява редица сложни промени то и качествените показатели на малца се различават от тези на ечемика. Въз основа на усреднени стойности може да се каже, че от 100 kg пивоварен ечемик се получават приблизително около 75 ÷ 78 kg готов светъл ечемичен малц. Намаляването на масата се дължи предимно на изразходваните сухи вещества при накисването и кълненето на ечемика, на намаляване на влагосъдържанието и разбира се на отделянето на коренчетата на прясно изсушения малц.

Самата качествена оценка на малца може да се определи по редица външни белези, по някои механични показатели и по химичния му състав. Физико-химичните показатели се анализират предимно въз основа на лабораторна пивна мъст, получена от малца след лабораторно майшуване. То се извършва при условия, наподобяващи тези в реалния производствен процес.

Външни белези

Цвят – логично цветът на светлия малц се доближава до светложълтия на изходния ечемик, докато при различните видове специални малцове цвета варира според степента на изпичане от леко кафяв до наситено кафяв до почти черен.

Вкус и аромат – варират значително при различните видове малц.

Механични показатели

Хектолитрова маса – изразява плътността на зърнената маса и зависи предимно от плътността и едрината на зърната. Хетолитровата маса на малца обикновено се движи в границите 45 ÷ 60 kg. Определя се с лабораторен уред наречен либра или храномер. Нормално светлите малцове имат малко по-висока хектолитрова маса от тъмните.

Абсолютна маса – представлява масата на 1000 зърна. В зависимост от типа малц този показател варира между 30 до 38 g. В комбинация с хектолитровата маса, този показател дава по-пълна и ясна представа за едрината и плътността на зърната.

Разрез на зърното – представлява напрачен разрез на зърното, който се извършва с фаринатом. Видът на разреза бива брашновиден, стъкловиден и полустъкловиден. По този показател може да се съди за степента на разграждане на малца и за правилното или неправилно провеждане на процесите на малцуване. При нормални условия значителна част от зърната имат брашновиден разрез. Стъкловидността обикновено е признак на неправилен режим на сушене или високо белтъчно съдържание.

Трошливост на зърната – определя се с помощта на уред, наречен фриабилиметър. Малцовите зърна се подлагат на смачкване и се отчита тяхната твърдост или крехкост. Обикновено се счита че качествените малцове имат по-малка твърдост т.е те са по-крехки. Показателят зависи от свойствата на изходния ечемик, които могат да варират значително при отделните реколти и партиди.

Физико-химични показатели

Влагосъдържание – много важен показател имащ отношение към трайността на малца и неговото транспортиране и съхранение. Нормално влагосъдържанието на малца след сушене е в порядъка на 3 ÷ 4%, а при съхранение равновесната му влага се установява между 5 и 6%. При по-високо влагосъдържание протичат нежелани процеси и се увеличават разходите за транспорт.

Време за озахаряване – показателят се изразява с времето за пълното озахаряване на малцовата каша при температура 70˚С. По него се съди и за активността на амилолитичния ензимен комплекс отговорен за разграждането на скорбялата. При светлите малцове времето за озахаряване варира в границите 10 ÷ 20 минути. При специалните малцове това време е по-дълго, а при тези сушени при висока температура озахаряване не се наблюдава ако са обработени самостоятелно.

Време за филтрация – показателят изразява времето в минути за пълната филтрация на малцовата каша в лабораторни условия. Забавянето на филтрацията е признак на проблеми с качеството на малца.

Рандеман на екстракт – един от най-важните показатели за качеството на малца. В зависимост от типа и качеството на малца се движи в доста широки граници: 66 ÷ 82% към сухото вещество на малца. При качествените светли малцове рандемана на екстракт е поне 78%.

Разлика в рандемана на екстракта при фино и грубо смилане – този показател много добре характеризира степента на разграждане на малца. Финото смилане предпоставя по-голяма контактна повърхност за ензимите и по-бързо озахаряване. Тук рандемана на екстракт е най-висок. За качествен малц се счита този при който разликата в рандемана на екстракт при фино и грубо смилане е между 1 ÷ 2%.

Цвят на лабораторна пивна мъст – обикновено се определя спектрофотометрично и има пряко значение за цвета на готовото пиво. Изразява се в единици EBC и варира значително според типа на малца.

Общ азот – определя се при смлян малц и съставлява количеството на наличните в малца белтъчни вещества. Нормално се движи в границите 9 ÷ 11%

Разтворим азот – определя се в лабораторна пивна мъст. Общото й азотно съдържание, изчислено към сухото вещество на малца, представлява разтворимия азот малца преминал в разтворима форма в пивната мъст след майшуване. Обикновено се изчислява като белтъчини (Азот x 6,25). При майшуването средно около 34 ÷ 41% от азотните вещества на малца преминават в пивната мъст.

Коагулируем азот – изразява количеството на коагулиралите след кипене на пивната мъст и преминали в утайка азотни вещества.

Алфа-аминен азот – показва съдържанието на аминокиселини в пивната мъст. Количеството им обикновено е около 120 ÷ 200 mg/dm3 и имат пряко отношение към метаболизма на дрождите при ферментацията.

Число на Колбах – показателят изразява каква част от общите белтъчни вещества са преминали в разтворима форма в следствие на майшуването. Изчислява се като отношение на разтворимия азот към общия х100. При качествените малцове Числото на Колбах е около 40 ÷ 41.

Число на Хартонг – изразява разликата между средно аритметичната стойност от процентните отношения на екстракта, получен след майшуване при температури 20, 45, 65 и 80˚С към определения по стандартния метод екстракт, и числото 58,1. Полученият при 20˚С екстракт дава представа предимно за наличните в малца екстрактни вещества, т.е. за степента на ензимното въздействие при кълненето и сушенето, при 45˚С – за активността на протеолитичните ензими, при 65˚С – за озахаряващата способност на амилазата и при 80˚С – за нейната втечняваща способност. Числото на Хартонг заема стойности в границите 0 ÷ 10. Нормално разградения малц има число на Хартонг 4 ÷ 4,5, много добре разложения - 5, силно разградения – 5,5 ÷ 6, а преразградения малц – 6,5 ÷ 10.

Динамичен вискозитет на лабораторна пивна мъст – определя се обективно чрез вискозиметри и нормално е в границите 1,5 ÷ 1,8 сР. Вискозитета на пивната мъст зависи от специфичния състав на мъстта и определя в значителна степен скоростта на филтрация на малцовата каша и пивото.

Пивоварни дрожди

Пивоварни дрождиПолучаването на пиво като естествено газирана алкохолна напитка е немислимо без използването на пивоварни дрожди. Те са микроорганизмите, благодарение на които е възможно осъществяването на алкохолна ферментация, съответно образуването на алкохол, въглероден диоксид и други метаболити, които от своя страна допринасят за вкусовото и ароматично формиране на пивото.

Дълго време в миналото ферментацията се е считала за чисто химичен процес, без въобще да се свързва с наличието на каквито и да е микроорганизми. Чак след откриването на микроскопа става възможно развитието на микробиологията, което допринася значително за обогатяване на знанията по отношение на ферментационния процес. До този момент, а и дълги години след това, приготвянето на пиво се основавало на спонтанната ферментация на пивната мъст, което при всички положения предполага наличието и на нежелани микроорганизми. Те биха могли безпроблемно да влошат качеството на полученото пиво, като насочват ферментационния процес в една или друга насока. По този начин ферментацията става трудна за контролиране и много често ароматно-вкусовите качества на пивото се различават значително от желаните.

С развитието на микробиологията става ясно, че за да бъде провеждана контролирана и стабилна ферментация, е необходимо използването на дрожди от един род, вид и щам. Това обаче става възможно чак след като датския учен Хансен открива метод за изолиране на чисти култури дрожди от единични клетки. Оттогава насам, в пивопроизводството и до днес се използват основно селекционирани щамове пивни дрожди, принадлежащи към семейство Saccharomycetaceae, род Saccharomyces и видовете Saccharomyces cerevisiae и Saccharomyces carlsbergensis.

Характерно за пивоварните дрожди е че те могат да бъдат използвани последователно няколко пъти. Това обаче налага и създаването на специална инсталация за чиста култура пивни дрожди. Чрез нея се осъществява развитието и съхранението на всеки специфичен щам.

Още статии...